Без извинение

Хората са различни. Различни характери, различни маниери, различен начин на живот, различни възгледи за живота, различни навици, различни цели, различен начин на мислене, различни хобита, различни начини на говорене, различно мислене, различни желаниа... Всеки свиква със всеки. Някои полагат повече усилия, други почти никакви. Някои налагат мнението си, други се съобразяват.
До тук беше.
Никой до сега не се е съобразявал с мен. Защо да продължавам аз да се съобразявам с тях? Друго съм възпитана аз. Други навици имам аз. Достатъчно голяма съм и мисля, че все до толква мога да мисля, че да преценявам какво е добро за мен и какво не. Работата си е работа, но личния ми живот си е мой и искам да го живея както на мен ми харесва и както аз си искам. Да не се притеснявам от начина, по който седя, да не се притеснявам от начина, по който подреждам, да не се притеснявам от начина, по който говоря и мисля. А аз го правя. Кое да пренебрегна? Забележките, игнорирането понякога, кое? Да съм перде и да си мисля за моите неща? Че какс тава това, когато всекидневно се сблъсквам с другата страна на монетата? Става дума за класа, за ниво. Все това ниво. Не мога да спадна моето. То си е такова, аз така съм възпитана, така се чувствам и така искам да е. И така ще е! Аз съм си аз, и ти си си ти, нали?