Мъртво вълнение

Открива се страхотна гледка от този балкон. Морето, кея, хората, които се разхождат. Обаче има леко мъртво вълнение. Прилича на това, което се беше завихрило в главата и душата ми наскоро. Но всяко мъртво вълнение има край, нали? И тогава природата пак изтласква водата към брега. А сега моите чувства са на едно място. Не. Насочени са в посока... да го наречем развитие. Забравям за любовта. Нея винаги я има, сега само ми трябва малко почивка от любовната мъка.
Лодката тръгва. И аз тръгвам. Стана ми студено.
А мъртвото вълнение се засилва.

На път съм и съм си пуснала музиката силно на слушалките(нещо, за което мама често ми се кара, защото така умирали мозъчни клетки). Отивам на морето, там на поморийските кални бани да лекувам разни травми. Брат ми е седнал някъде по седалките назад, окупирам и телефона ми да слуша и той музика. А аз гледам през прозореца и изплуват разни спомени и си мисля за пътя, който съм изминала до сега и колко ли още път ми предстои да измина и какви ли още спомени ще събера. Гонейки мечтите си и борейки се за тяхното осъществяване съм въвлякла много хора в един свят на мечти и борби.
Да говорим ли за мечти? Няма смисъл.
Живея изцяло в мой си свят, свят на мечти. Чести си представям как прекрачвам първа финалната линия на някое европейско, световно, олимпиада. И как съм осъществила най- големите си желания. Мама е здрава и спокойна, брат ми е добър волейболист, като тези сегашните ни национали. Тате да е с нас и да сме едно наистина здраво семейство. Аз да съм пораснала, но не физически, ами духовно. Да престана да съм такъв егоист и да започна да слушам какво ми се казва, защото с безсмислен инат до никъде не се стига. Да имам ума да съм по- добър човек и да ценя и малките неща в тоя живот.
Ей това искам. Може и да е много, но няма да спра да се боря за това много. Всеки го заслужава и ако аз не съм то мама и братчето ми са.