Открива се страхотна гледка от този балкон. Морето, кея, хората, които се разхождат. Обаче има леко мъртво вълнение. Прилича на това, което се беше завихрило в главата и душата ми наскоро. Но всяко мъртво вълнение има край, нали? И тогава природата пак изтласква водата към брега. А сега моите чувства са на едно място. Не. Насочени са в посока... да го наречем развитие. Забравям за любовта. Нея винаги я има, сега само ми трябва малко почивка от любовната мъка.
Лодката тръгва. И аз тръгвам. Стана ми студено.
А мъртвото вълнение се засилва.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
НДК и фонтаните
100% всички са виждали подобна картина и ви е писнало, но мен ме хваща носталгията като я погледна :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар