Кое е първото нещо, което ви минава през главата когато се събудите? Преди около 2 седмици на мен ми беше мисълта за момчето, в което съм влюбена. Сега? Не знам. Опитвам се да се сетя, но не знам. Може да изчакам до утре и да споделя, обаче сега ще пиша, защото сега си мисля нещо. Мисля си за времето, което просто ей така си минава. Минава и заминава и животът си тече без да пита дали имаме нужда от почивка. Без да ни чака да решим. Тече си с пълна сила и ние сме тези, които понякога сме в позицията на наваксващи. Очаква от нас да сме в крак и да не се предаваме, колкото и трудно да ни е. Обаче си има разни закони. Закони като тези за земното притегляне, които не могат да бъдат оспорвани. Те трябва да се спазват. Прости са, но нарушаването на, който и да е от тях може да ни коства много. Зависи какво реши съдбата. А тя е коварна, да знаете. Поднася ни изненади и те не винаги са хубави. Никой не обича лошите изненади. Ако се върнете назад във времето и се разровите из спомените си ще видите, че съм права. Несъмнено всеки от нас е направил нещо, с което да събуди гнева на "нейно величество" съдбата и тя си отмъщава за нашето невежество и безразсъдство. Няма как да искаме повече от това, което ни се полага. Налага се да си чакаме реда, колкото и неприятно да е. Трудим се, трудим се и накрая все се чувстваме недооценени. А защо? Кои хора се чувстват така? Максималистите. Понякога е хубаво да искаш да си "най" обаче разочарованието стига по много бърз начин до теб. С такава скорост и така се блъска в теб, че изпадаш в такава дупка, излизането, от която е адски трудно. А защо не се спре един такъв човек, в момент на разочарование докато то е още малко и не се замисли и да промени нещата, за да избегне падането? Трябва. Търпение му е майката! А търпението се кове и става здраво. Не сте ли чували, че то винаги се възнаграждава? Така е. Не бързайте, всичко с времето си. :)