Колко е часът? 9.40, събудих се сигурно в 8.30. Изпих си сутрешната доза кафе и седнах пред компютъра. Както всяка сутрин. Прегледах новините набързо- пак побой и увеличение на тарифите за ток и парно. Прочетох си хороскопа- финансови проблеми. Пускам телевизора. Някакъв седнал да ми обяснява, че Томов му причинил психично разстройство като прекъснал лиценза на ЦСКА и ще го съди. Според мен това е поредния начин на някой да изкара някой лев и да стане за смях. Сменям канала. Попадам на музикалния канал и на песен, която ме кара да се замисля за миналото. Изплуват спомени. Искам да сменя канала или да изключа телевизора, но искам да чуя песента докрай.
Седнах на лаптопа, пак, с мисълта да излея някоя и друга мисъл. На няколко пъти тръгвам да пиша, но думите са разбъркани и не мога да ги свържа смислово. Нещо ме тревожи от вчера. Не знам какво точно. Ако знаех щях да споделя и може би щеше да ми олекне. Но в последно време ми се случиха толкова много неща, че не знам кое от заровените дълбоко някъде в мен е изскочило.
Смениха песента. Тя събужда други спомени.
Решението е следното: да стана, да се изкъпя и да излезна с надеждата, че ще се разсея малко.
Липсва ми нещо.
Всъщност не е едно нещо.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар