Ахам, темата за любовта и дали на 15 или 18 можеш наистина да усетиш любов, онази истинска любов, за която четем в романите и приказките, за която сме чували, че разтърсва света ти до основи, за любов, която те кара да си щастлив и да гледаш през "розови очила"... Ами може и много често ние момичетата (говоря за момичетата, мога само да предполагам какво чувстват момчетата) се влюбваме в напълно неподходящи момчета, които не са ни на нивото и не мислят по начина, по който и ние мислим. Но погледнато реално няма как да си намерим такива, които да са на нашето интелектуално ниво. Те винаги изостават, винаги ни гонят и едно 18 годишно момиче не може да очаква от момчето на нейната възраст да се държи като нея. Женския пол е много по- развит от мъжкия. И няма какво да се лъжем. Но влюбила ли си се в твой връстник, това е най- естественото нещо на света.
Аз обичах и още обичам. Разбрах, че любовта наистина няма възраст. Чувствата са ми толкова силни, че докато не се научих да ги контролирам страдах много. Не искам да вярвам, че любовта си отива бързо и лесно. Не искам, защото тя не идва нито бързо, нито лесно. Човек се бори за любовта си, когато нея наистина я има и наистина намира смисъл да води тази битка. От личен опит знам, че много боли. Раздялата, обидата, остатъка от чувствата- болят.
Самото изживяване наречено любов е несравнимо.
Дори когато знаеш ,че не може да бъде споделена силата й ти помага.
Имаш избор при несподелената любов- да страдаш или тя да те води. Да дава смисъл на животът ти, или да го руши.
Аз пробвах и двете. И двете са болезнени и трудни за понасяне. В този момент идва на преден план волята. Научих се да подтискам чувствата си и да се правя дори пред себе си, че не ми пука, че не ме боли. Но от двата варианта, този, който руши животът ти е по- неподходящия.
Колкото и болезнена да е една раздяла, животът продължава. Непрекъснато срещаме и се разделяме с хора и всеки те учи на нещо различно. Колкото и да не ми се искаеше, дори пред мене си да призная, наистина е така! Аз продължавам да обичам и никой не може да ми отговори на въпроса "Кога? Кога ще отмине това чувство?". Питам сърцето си, но мълчи. Ще чакам. Но да си призная не искам да си ходи. Любовта наистина може да даде смисъл на животът ти.
Аз обичах и още обичам. Разбрах, че любовта наистина няма възраст. Чувствата са ми толкова силни, че докато не се научих да ги контролирам страдах много. Не искам да вярвам, че любовта си отива бързо и лесно. Не искам, защото тя не идва нито бързо, нито лесно. Човек се бори за любовта си, когато нея наистина я има и наистина намира смисъл да води тази битка. От личен опит знам, че много боли. Раздялата, обидата, остатъка от чувствата- болят.
Самото изживяване наречено любов е несравнимо.
Дори когато знаеш ,че не може да бъде споделена силата й ти помага.
Имаш избор при несподелената любов- да страдаш или тя да те води. Да дава смисъл на животът ти, или да го руши.
Аз пробвах и двете. И двете са болезнени и трудни за понасяне. В този момент идва на преден план волята. Научих се да подтискам чувствата си и да се правя дори пред себе си, че не ми пука, че не ме боли. Но от двата варианта, този, който руши животът ти е по- неподходящия.
Колкото и болезнена да е една раздяла, животът продължава. Непрекъснато срещаме и се разделяме с хора и всеки те учи на нещо различно. Колкото и да не ми се искаеше, дори пред мене си да призная, наистина е така! Аз продължавам да обичам и никой не може да ми отговори на въпроса "Кога? Кога ще отмине това чувство?". Питам сърцето си, но мълчи. Ще чакам. Но да си призная не искам да си ходи. Любовта наистина може да даде смисъл на животът ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар