Е, да, аз съм от София, но по стечение на обстоятелствата живея във Враца. Приятелите ми само ме разпитват за причините за преместването ми. Подробности знаят само някои. Защо, аджеба, всички се бутат да стават граждани, ми аз, родената там излизам от големия, шумен, мръсен и единствения с възможности за реализация в България град? Тук тренирам, налага се тук да уча и живея. Прост отговор.
София винаги ще ми липсва. Шумотевицата и забързания живот там става част от теб когато живееш в София. Бързаш да хванеш автобуса и да се ръгаш с бабичките в него, които са тръгнали пак на пазар, а ти закъсняваш за училище, например. Да се редиш по 10 мин. на опашка в магазина. Лятото да се чудиш от къде да намериш малко чист въздух, защото жегата и изпаренията от колите не ти позволяват да си поемеш дъх даже. ЗАДРЪСТВАНИЯТА, О Боже, тези безкрайни задръствания. Заради тях закъсненията в службата, в училище, на стадиона, за среща или за каквото и да било са непрекъснати. Тичаш ли, тичаш.... Бързаш ли, бързаш...
Е те това го няма в този град и не само в този ами във всички по- малки градове. Където разстоянието между работата и къщи е значително по- малко, градаът е малък и опашките по- къси. Където хората не бързат и не нервничат толкова. Където не е пълно с толкова много хора, защото града не е СОФИЯ. Спокойно е там... Спокойно е тук. Тихо. Отивам на тренировка и не е нужно да пътувам час и нещо и да съм се уморила преди това.
При всяко мое завръщане в София забелязвам, че като, че хората стават все повече там. Не е нормално, бе хора, да се придвижваш от Националния стадион до Сточна гара за повече от час! А когато е жега... А когато завали, това движение съвсем се задръства. Обичам си града, там съм се родила, там съм израснала и никой друг град не е София. Но напрежението там ме кара да искам да си дойда тук, във Враца по- бързо. За жалост родния ми град може да се види колко е хубав само през почивните дни когато "провинциалистите" си отиват по родните места и София се изпразва. Тогава всъщност можеш да разбереш от колко наистина софиянци е населявана София.
София винаги ще ми липсва. Шумотевицата и забързания живот там става част от теб когато живееш в София. Бързаш да хванеш автобуса и да се ръгаш с бабичките в него, които са тръгнали пак на пазар, а ти закъсняваш за училище, например. Да се редиш по 10 мин. на опашка в магазина. Лятото да се чудиш от къде да намериш малко чист въздух, защото жегата и изпаренията от колите не ти позволяват да си поемеш дъх даже. ЗАДРЪСТВАНИЯТА, О Боже, тези безкрайни задръствания. Заради тях закъсненията в службата, в училище, на стадиона, за среща или за каквото и да било са непрекъснати. Тичаш ли, тичаш.... Бързаш ли, бързаш...
Е те това го няма в този град и не само в този ами във всички по- малки градове. Където разстоянието между работата и къщи е значително по- малко, градаът е малък и опашките по- къси. Където хората не бързат и не нервничат толкова. Където не е пълно с толкова много хора, защото града не е СОФИЯ. Спокойно е там... Спокойно е тук. Тихо. Отивам на тренировка и не е нужно да пътувам час и нещо и да съм се уморила преди това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар